Роботизирани асистенти за охрана

Роботизирани асистенти за охрана

2023-04-09

Технологична обусловеност на правната регулация при използването на роботизирани асистенти за охрана

Съвременното технологично развитие позволява използване на технологии в областта на усъвършенстваните роботи, автоматизираните асистенти и изкуствения интелект, които позволяват физическо придвижване на машини чрез основани на наблюдение на околната среда автономни решения (автономни роботи, автономни превозни средства, автономни безпилотни летателни апарати) както за участие в производствени процеси, така и като възможност същите да предоставят услуги.

В Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (2015/2103(INL) ) [1], се класифицират видовете работи и от гледна точка на услугите, които предоставят като работи полагащи грижи, медицински роботи и т.н. Настоящата статия има за цел да изследва използването на такива автономни решения, наричани обслужващи роботи (service robots) или роботизирани асистенти в областта на предоставянето на услуги по охрана в урбанизирана среда от гледна точка на технологическите особености, които влияят върху или определят съществуваща правна регулация.

Прави се опит да се моделират техническите им характеристики на високо ниво, с идеята на по-формализираното им третиране. Комбинацията на тези технологично-правни съображения предоставят съответно потенциалната необходимост от промяна и надграждане на наличната регулация.

На ниво Европейска регулация към момента също липсва единна система. Основните документи са свързани с Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката (2015/2103(INL) Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно режим на гражданска отговорност за изкуствения интелект, (2020/2014(INL), и Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2020 г. с препоръки към Комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии.

Дефиниции и класификация

В контекста на разглежданите обществени отношения и възможните класификации, се дефинират основните понятия и възможните класификации, които имат отношение към режимите на правни регулации.

В конкретно изследваната роботизирана система, се използват обслужващи роботи, а дефиницията за обслужващи роботи (service robots) или роботизирани асистенти, която ползваме е въз основа на понятието за професионален обслужващ робот, описано в стандарт ISO 8373:2012 (Международна организация за стандартизация [ISO], 2012 г.) и възприето като подходяща класификация в серията работни документи на Европейската комисия /JRC/ относно труда, образованието и технологиите 2020/14 г, по-специално Sostero, M., Automation and Robots in Services: Review of Data and Taxonomys, Seville: European Commission, 2020, JRC1218933 [4].

На първо място, това е робот определян като Управляем /Задействан механизъм, програмируем в две или повече оси със степен на автономност (т.е. способност да изпълнява планирани задачи въз основа на текущото състояние и усещане, без човешка намеса), движейки се в обкръжението си, за изпълнение на планирани задачи.

На второ място, обслужващите роботи се дефинират посредством задачите които изпълняват и ограничението от индустриалните роботи, като робот, който изпълнява полезни задачи за хора или оборудване, с изключение на приложения за индустриална автоматизация, които се свързват неизчерпателно с производство, инспекция, пакетиране и асемблиране.

На следващо място, както е посочен в международния стандарт и цитирания работен документ се прави разлика между т.н. професионални сервизни роботи, използвани за търговска задача, обикновено управлявани от подходящо обучен оператор, и роботи за персонално обслужване, управлявани от потребителите в нетърговски условия. Като примери за първите са посочени роботи за почистване на обществени места, роботи за доставка в офиси или болници, роботи за рехабилитация и хирургия в болници, всички от които ясно се използват в услугите, но с професионални настройки. За разлика от тях, роботите за лични услуги варират от здравни приложения (автоматизирана инвалидна количка, робот за лична мобилност) до лични забавления (робот за домашен слуга и робот за упражняване на домашни любимци), но са продукти, използвани от потребителите в частна среда.

Действащ правен режим

Следвайки посоченото по-горе разбиране, изследването се съсредоточава върху съществуващата към днешна дата правна регулация на дейността и се фокусира върху три аспекта:

  • дейността по видеонаблюдение,
  • дейността по обработка на данните от видеонаблюдението и
  • предприемане на действия при противоправно посегателство спрямо охраняваното имущество.

Дейността по видеонаблюдение в рамките на самостоятелното му осъществяване или мониторен контрол се свързва с коректното дефиниране на понятието, заложено именно в специалния закон - §1, т.3 ЗДР на ЗЧОД и разбирано като осъществяване на техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. ЗЧОД препраща изрично към спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни по отношение на извършването на заснемането и изискванията при обработката на лични данни.

Заснемането на данни от своя страна неминуеми поставя въпросите за заснетите образи в техния правен контекст. Тук разрешението е категорично: Образът на дадено лице, заснето с камера, представлява "лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице (решение от 11 декември 2014 г., Ryneл, С- 212/13, т. 22), възприето и в Решение № 13 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова. [5] Същото следва да се посочи и за записа на глас.

Стъпвайки върху това разрешение следва да се съобразят и понятията за обработване и за профилиране, предоставени по реда на съществуващата регулация, приложима в националното ни законодателство и разбирани като:

  • Oбработване на лични данни според чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
  • Профилиране е всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, изразяващо се в използването на лични данни за оценяване на определени лични аспекти, свързани с физическо лице, и по-конкретно за анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до изпълнението на професионалните задължения на това физическо лице, неговото икономическо състояние, здраве, лични предпочитания, интереси, надеждност, поведение, местоположение или движение; Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО.

По отношение на заснемането на публични обекти. Принципът, последователно застъпват от българската КЗЛД е че частните субекти нямат право да заснемат обществени места като обществени площи, обслужващи неограничен кръг хора, улици, метростанции, тротоари, площади, паркинги и др. Обичайно, когато видеонаблюдението се използва с охранителна цел в защита на легитимен интерес (свой или на трета страна), администраторите на лични данни трябва да разположат видеокамерите по такъв начин, че да заснемат единствено охранявания обект. В случай че това не е така, следва да се преустанови видеонаблюдението/заснемането на публични площи, като се пренасочи камерата или се коригира ъгъла на видеозаснемане така, че да заснема само границите на собствения/ охранявания имот.

Заключение

Правната регулация при използването на обслужващи роботи (service robots) или роботизирани асистенти при осъществяването на охранителна дейност в урбанизирана среда следва да дефинира функцията и приложното поле на дейността на роботизираните асистенти, тяхната безопасност чрез технически стандарти и сертификация, както и правен механизъм за гарантиране, че при осъществяване на функциите си ще обработват и обмен на лични данни в дефинирания от закона обем и начин, и съответно няма да е налице достигането до решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване на данни.

За сега юридическата отговорност при увреждащи действия на използваните роботизирани асистенти в случай че приемем че същите попадат в дефиницията за автономни системи които използват изкуствен интелект следва да се понесе от оператора на системата самостоятелно, или оператора на системата и засегнатото лице, ако то е съпричинило с действията си настъпването на вредата, както и евентуално в режим на солидарна отговорност - от двама или повече оператори, при възможност за реализация на регресна отговорност в случай на приложимост. В случай, че се приеме че роботизирания асистент с оглед характеристиките си не се дефинира като автономна система с изкуствен интелект, то тогава ще се прилагат правилата на Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29), съответно транспонирания национален текст.

Имате още въпроси?

Надяваме се тази статия да Ви е била полезна! Ако имате допълнителни въпроси, оставаме на разположение и ще се радваме да ги обсъдим!