Oсновни права и задължения според Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)

1. Основни положения. Обхват на отговорността.

Дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) може да бъде заведено в случаите, когато граждани или юридически лица са претърпели вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните и общинските органи и техните длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1, ал. 1). Също така, вреди могат да възникнат от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от същия кодекс. Съгласно чл. 2, ал. 1, държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда. Това включва случаи на задържане под стража или домашен арест, когато те са били отменени, както и други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Държавата отговаря и за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията, както и за обвинения в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление (чл. 2, ал. 1, т. 3).

Държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при изпълнение на административна дейност. Основната цел на ЗОДОВ е да обезпечи справедливост чрез обезщетяване на вреди, които са пряка и непосредствена последица от административна дейност. Законът предвижда както обезщетения за имуществени вреди, така и за неимуществени.

2. Видове отговорност.

Oтговорност за дейност на администрацията.

Съгласно чл.1 от ЗОДОВ: държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 . Държавата и общините носят обективна отговорност за вредите, дори и при липса на вина у конкретното длъжностно лице (чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ).

Законът обхваща всички видове административни актове – индивидуални, общи и нормативни. Исковете за обезщетение се разглеждат по реда на административнопроцесуалния кодекс (АПК), като незаконосъобразността на административния акт е ключова предпоставка за допустимост на иска.

Отговорност на правозащитните органи.

Държавата отговаря за вреди, причинени от действия на разследващи органи, прокуратурата и съда, включително при неправомерно задържане, нарушаване на права, предвидени в Конвенцията за защита на правата на човека, и други нарушения. Чл. 2 от ЗОДОВ урежда отговорността за вреди, причинени от органите на разследването, прокуратурата и съда, например:

• Незаконно задържане под стража или домашен арест.
• Незаконно обвинение, последвано от оправдателна присъда.
• Налагане на наказания, които впоследствие са отменени.

Исковете по чл. 2 се разглеждат по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Подсъдността е определена съгласно общите правила за граждански дела.

Искът може да бъде предявен пред съда по местоживеенето на ищеца или по мястото на увреждането.

3. Допълнителни аспекти на отговорността.

• За вреди, свързани с нарушаване на разумния срок за разглеждане на дела.
• За нарушения на правото на Европейския съюз при съществени нарушения на законодателството му.
• За незаконосъобразни действия на Комисията за противодействие на корупцията.

4. Условия за освобождаване от отговорност.

• Не се дължи обезщетение при изключителна вина на пострадалия.
• При съпричиняване от страна на пострадалия, размерът на обезщетението се намалява.

5. Искови производства.

Исковете за обезщетение се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по адреса на пострадалия.

Наследяване на права възможное правото на обезщетение за имуществени вреди да бъде наследено, а за неимуществени – само ако е било предявено пред съд.

6. Такси и разноски.

• За делата по този закон се дължи минимална държавна такса.
• Разноските по делата не се заплащат предварително, освен при отказ или оттегляне на иска.

7. Основни права и задължения.

Право на обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, независимо от виновността на длъжностното лице.

Основни задължения:

• Задължение на длъжностните лица да изпълняват своите функции законосъобразно.
• Задължение на държавата и общините да обезщетяват вреди в рамките на закона.
• Задължение за съдействие и разяснение от страна на компетентните органи на засегнатите лица.

Законът гарантира ефективна защита на правата на гражданите и юридическите лица чрез възможност за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни действия на публичните власти.

Имате още въпроси?

Надяваме се тази статия да Ви е била полезна! Ако имате допълнителни въпроси, оставаме на разположение и ще се радваме да ги обсъдим!