Какво представляват нередностите в контекста на фондовете на ЕС
Съгласно дефиницията за нередност, такава е всяко нарушение на разпоредби на законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху бюджета на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Идентична по съдържание е и дефиницията на "нередност" в член 2, точка 7 на общия за процесния програмен период Регламент № 1083/2006. И двете дефиниции визират нарушение на законодателството на Съюза.
В съответствие с решение от 26 май 2016, Neamt, С-260/14 и С-261/14, EU: C: 2016: 360, т. 43 и 44 на Съда на Европейския съюз "понятието "нередност" в член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, както и в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува като отнасящо се и до нарушение на националноправни разпоредби, приложими по отношение на подкрепяните от структурните фондове операции.
Право и съдебна практика на ЕС
На първо място следва да се посочи, че Регламент ЕО №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент №2988/95/ е основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза, като в този смисъл именно в него са регламентирани основните постановки свързани с института на погасителната давност по отношение преследването на нередности.
Разпоредбата на чл.3, §1, ал.1 от Регламент №2988/1995 въвежда общо правило за давност /минимален срок/, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена.
Според решение на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2011 год. по дело С-465/2010 СЕС, когато „бенефициерът“ в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане на обществени поръчки, е налице хипотеза на „продължаваща нередност“ по смисъла на чл.3, §1, ал.2 от Регламент №2988/95 и следователно четиригодишният давностен срок започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на неправомерно сключения договор за обществена поръчка.
Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза са приложими съжденията, съдържащи се в решение на СЕС от 15 юни 2017 год. по дело С-436/2015, относно понятието „многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи.
Нормата на ал. 3 на чл. 3, § 1 предвижда прекъсване на срока за давност от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Абсолютна давност в размер на двукратния давностен срок е регламентирана в чл. 3, § 1, ал. 4 от регламента.
Право и съдебна практика в България
Съгласно чл. 3, пар. 2 държавите-членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от предвидения в цитирания регламент. В тази връзка съществува и интересна съдебна практика, обективирана в Решение №6320/02.11.2021 г. по описа на Административен съд - София-град, по административно дело номер 7746/2020 година, съгласно което „Доколкото финансовите корекции, недължимо платените и надплатените суми, неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от фондовете на ЕС, имат статута на публични държавни вземания по смисъла на чл.162, ал. 2, т. 8 ДОПК, то би могло да се приеме, че националното право предвижда по-дълъг давностен срок, покривайки погасяването им с изтичането на петгодишна давност, респ. - с абсолютна десетгодишна давност, независимо от спирането и прекъсването на давността (чл. 171 ДОПК).“
Интересна практика представлява и РЕШЕНИЕ № 1841/ 25.02.2022 на Върховният административен съд, постановено по адм. дело № 10980/2021 г., съгласно което се приема, че нередността е извършена тогава когато обектът - предмет на строителство е изпълнен и въведен в експлоатация, т.е. от този момент започва да тече погасителната давност по чл.3, §1, ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95. В своето решение ВАС приема, че срокът за давност би изтекъл ако не беше прекъснат от издаването на Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на OLAF и извършена проверка на място. С тези действия, на осн. чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности се прекъсва давностния срок и поставя началото на нов четиригодишен такъв. Към датата на издаване на Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683 не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности – „срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1“.
Правилото на чл.3, параграф 1, ал.3 от Регламент № 2988/1995г., уреждащо случаите на прекъсване на давностния срок, е приложимо по отношение на процедурите, свързани с определяне и налагане на финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операции или оперативни програми, финансирани в Република България със средства от Европейския съюз, представляващи административни мерки по смисъла на чл.4 от Регламент № 2988/1995г., независимо дали се прилага установеният с ал.1 четиригодишен давностен срок, по-краткият срок, предвиден в секторните правила, или по-дълъг срок, предвиден в националното право на държавата-членка съгласно чл.3, параграф 3.
Имате още въпроси?
Надяваме се тази статия да Ви е била полезна! Ако имате допълнителни въпроси, оставаме на разположение и ще се радваме да ги обсъдим!