СЕС: Финансовата корекция по трансгранични проекти трябва да е адресирана до водещия бенефициер

С решение от 6 март 2025 г. по дело C-620/23, постановено по преюдициално запитване на Административен съд София-област, Съдът на Европейския съюз (СЕС) разглежда ключов въпрос относно допустимостта на директно адресиране на финансова корекция до партньор по трансграничен проект, вместо до водещия бенефициер.

Делото възниква по спор между читалище „Нов живот 1919“ и Управляващия орган на програма ИНТЕРРЕГ ИПП, във връзка с наложена 100% финансова корекция поради установен конфликт на интереси. Управляващият орган е издал решението директно на партньора по проекта, а не на водещия бенефициер – община Бабушница (Сърбия), въпреки че последният носи отговорност за цялото изпълнение.

СЕС постановява, че при трансгранични проекти, финансирани по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), решенията за финансови корекции следва да бъдат адресирани до водещия бенефициер, дори когато самата нередност е допусната от друг партньор. Това следва от специфичната роля на водещия бенефициер, който отговаря пред управляващия орган за всички нередности и възстановява неправомерно изплатени суми.

Какво означава това за практиката в България?

Решението поставя под съмнение трайната практика на българските управляващи органи да налагат финансови корекции директно на бенефициери с местонахождение в България, без участие на водещия бенефициер, когато последният се намира в друга държава. В съответствие с правото на ЕС, ще бъде необходимо да се гарантира участие на водещия бенефициер в административната и съдебна фаза и да се преосмисли режимът на адресиране на корекции.

Тъй като сме адвокати по дело, което е спряно във връзка с преюдициалното запитване, след възобновяването му, ще се прецени начинът по който ще се прилага решението на СЕС в българската съдебна практика.

Имате още въпроси?

Надяваме се тази статия да Ви е била полезна! Ако имате допълнителни въпроси, оставаме на разположение и ще се радваме да ги обсъдим!