Относно понятието „бенефициер“ на безвъзмездна помощ и лице, което следва да понесе административната мярка финансова корекция при наличие на усложнена правна конструкция при получаването на безвъзмездна помощ.

В рамките на професионалната си ангажираност, ни бе възложена защитата по спор, при който финансова корекция е определена и изпълнявана по отношение на публичен субект, който не е пряк получател на безвъзмездната помощ, нито я е разходвал чрез процедура за възлагане.

В тази връзка, за защита на правните интереси на клиента ни и поради липсата на съдебна практика по подобен тип хипотези поискахме от Върховен административен съд допускане на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Със свое определение от 13.07.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в състав: Таня Вачева, Мирослава Георгиева и Юлия Радева, при докладчик Съдия Мирослава Георгиева, по адм.д.11672/ 2022г. уважи искането ни и на основание чл. 267, параграф 3, във връзка с параграф 1, б. б) ДФЕС и чл. 631, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, отправи искане до СЕС за тълкуване по въпросите, формулирани както следва:

1. Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е получател на помощта, попада ли в понятието „бенефициер“ на помощта в контекста на държавните помощи по смисъла на чл.1, т.10 от Регламент №1303/2013 година на ЕП и на Съвета, от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета?

2. Администратор на държавна помощ, представляваща средства от ЕСИФ, който не е лицето разходващо помощта въз основа на обществена поръчка, може ли да бъде допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция за нарушаване на националното законодателство/правото на Европейския съюз при възлагане на обществената поръчка?

3. Следва ли по отношение на лицето адресат на административната мярка „финансова корекция“ за осъществена нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 година, в хипотеза на държавни помощи – средства от ЕСИФ, да са налице две кумулативни изисквания: - да е получател на помощта, съставляваща засегнатите средства от нередността и да е лице, което е разходвало засегнатите средства?

4. Отговорността за нарушаване на закона при разходване на държавна помощ, средства от ЕСИФ, може ли да се определя или преразпределя с договор между получателя и администратора на помощта или се носи от получателя на помощта, който я разходва незаконосъобразно?

5. Налице ли е солидарна отговорност между получателя на помощта и администратора на помощта, и следва ли такава солидарност да бъде предвидена в договора за предоставяне на помощта?

6. Допускат ли чл.41 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз практика на национални органи и съдилища в хипотеза като тази в главното производство, на „оператор на услуга от общ икономически интерес", какъвто е „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, по отношение на чиято процедура по възлагане на обществена поръчка се претендира да се констатира нарушение на Закона за обществените поръчки при възлагане на същата, в процедура по разходване на средства от ЕСИФ, държавна помощ, да не бъде осигурено право на участие в процедурата по определяне на финансова корекция, засягаща сключен от него договор, както и право на участие в съдебното производство по оспорване на този административен акт с мотива, че същият като партньор на общината носи регресна отговорност по гражданскоправен ред въз основа на Споразумението за партньорство?

Според нас значението на делото и в частност на отправеното преюдициално запитване и евентуално допуснатото тълкуване ще се разкрие в хипотезите при които проектите се изпълняват в партньорство между различни страни, и получател на помощта/ лицето, което разходва част от помощта не е непременно водещия партньор или лицето, сключило договора за безвъзмездна финансова помощ. Имайки предвид новото разбиране за интегрирани териториални инвестиции предполагаме че подобни хипотези ще настъпват все по-често.

Имате още въпроси?

Надяваме се тази статия да Ви е била полезна! Ако имате допълнителни въпроси, оставаме на разположение и ще се радваме да ги обсъдим!